Честваме Свети Трифон. Нека е берекет!
На 1 февруари Православната черква празнува Свети Трифон (Трифоновден) – Свети Трифон е уважаван като светец врач.
Според православната черква, Свети страдалец Трифон е роден към 225г. в село Комсада. Той живее праведно и умира поради отхвърли си да отхвърли християнската религия. По време на гоненията против християните светецът е задържан, подложен на мъчения и обезглавен.
Трифон Зарезан или Денят на лозаря е български национален празник в чест на Свети Трифон. Той е измежду най-устойчивите, само че и най-противоречиви и комплицирани по своята историческа същина традиции в българския национален календар. Това е трудов бит, обвързван с първия икономически развой в годишния цикъл на обработка на лозата – пролетното ѝ зарязване. Честваме го на 1 и 14 февруари.
Трифон Зарезан е празник на веселието
и на труда по едно и също време, само че най-много е денят на виното. Чества се от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите. Това е чисто български национален празник в чест на свети Трифон. Празникът се среща още като Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун алкохолик. Единствено обредът на Св. Трифон стои директно обвързван с резитбата на лозите, което с право свързва облика на светеца със старите богове Сабазий, Дионисий, Бромий, Бакхус, Ликург.
Според етнографите, честването на Трифон Зарезан е правоприемник на
стародавна езическа традиция,
която води своето начало още от времената, когато по нашите земи са бродели племената на траките. Ароматното и мощно вино, създавано от тях, било фамозно в целия свят.
Според траките упойващият резултат на гроздова напитка помагал на жреците да влезнат в контакт с боговете и затова те основали култа към нея.
Тракийският господ на плодородието, виното и веселието е прочут под името Диониси се счита, че точно Свети Трифон е негов по – късен „ правоприемник “. Въпреки че в житието му не се загатва нищо обвързвано с лозя и вино е реалност, че
празникът на светеца съвсем съответствува
с честването на Дионисиевите празници, по време на които буйните вакханки танцували с дребни сърпове в ръка в чест на виното.
И до момента в който житието на Свети Трифон ни среща с човек, чийто път е изпълнен с доста терзания, то национални предания в някои елементи на страната настояват, че той е бил брат на Богородица.
Легендата гласи, че един ден при започване на февруари, до момента в който Трифон подрязвал лозето, видял Светата Майка с кърмаче в ръце и ѝ се присмял. На Богородица ѝ домъчняло, само че нищо не отвърнала. Само като минавала около къщата му, рекла на Трифоница да бяга да превърже мъжа си, тъй като си е отрязал носа. Жената се затичала и видяла, че Трифон, малко „ понаправил “ глава, подкастря старите израстъци.
Независимо от своя произходв предишното,
Трифон Зарезан е бил обвързван с доста традиции,
някои от които са непокътнати и до през днешния ден. Традицията повелявала стопанката да стане рано заран и да омеси и опече ритуален самун, декориран с лозово листо. Освен питата наложително се приготвяла и кокошка, пълнена с ориз или булгур. Тя поставяла всичко дружно с бъклица с вино в нова вълнена торба и с този товар изпращала мъжа си на лозята. Там стопанинът се прекръствал и с косера отрязвал три пръчки от три корена. От пръчките правел венец и закичвал калпака си, акорените поливал с донесеното вино, светена вода и поръсвал с пепел, непокътната от Бъдни вечер– този обред се назовава „ зарязване “.
След това всички се събирали и избирали „ царя на лозята “, който най–често е най–щедрият и почитан мъж в селото или този, през чието минало царуване лозята са се радвали на
удобно време и изобилие.
Той бил окичван с венец от здравец, чимшир и млади лозови филизи – обред, който още веднъж ни припомня за античния тракийски господ Дионис.
Тогава всички мъже вадели от торбите гозбите, приготвени от техните дами, и правели шумно пиршество. След като приключело то, „ царят “ се качвал на „ каляска “ и всеки се редувал да го тегли до селото, където минавали от двор на двор, ръсели с босилкова китка и благославяли. Домакините ги посрещали с вино в бял казан, като давали първо на „ царя “ да пие и по-късно на придружителите му.
С останалото вино поливали царската глава и изричали благословията: „ Хайде, дано е благодат! Да прелива през праговете! “, а царят отвръщал „ Амин “.
Според православната черква, Свети страдалец Трифон е роден към 225г. в село Комсада. Той живее праведно и умира поради отхвърли си да отхвърли християнската религия. По време на гоненията против християните светецът е задържан, подложен на мъчения и обезглавен.
Трифон Зарезан или Денят на лозаря е български национален празник в чест на Свети Трифон. Той е измежду най-устойчивите, само че и най-противоречиви и комплицирани по своята историческа същина традиции в българския национален календар. Това е трудов бит, обвързван с първия икономически развой в годишния цикъл на обработка на лозата – пролетното ѝ зарязване. Честваме го на 1 и 14 февруари.
Трифон Зарезан е празник на веселието
и на труда по едно и също време, само че най-много е денят на виното. Чества се от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите. Това е чисто български национален празник в чест на свети Трифон. Празникът се среща още като Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун алкохолик. Единствено обредът на Св. Трифон стои директно обвързван с резитбата на лозите, което с право свързва облика на светеца със старите богове Сабазий, Дионисий, Бромий, Бакхус, Ликург.
Според етнографите, честването на Трифон Зарезан е правоприемник на
стародавна езическа традиция,
която води своето начало още от времената, когато по нашите земи са бродели племената на траките. Ароматното и мощно вино, създавано от тях, било фамозно в целия свят.
Според траките упойващият резултат на гроздова напитка помагал на жреците да влезнат в контакт с боговете и затова те основали култа към нея.
Тракийският господ на плодородието, виното и веселието е прочут под името Диониси се счита, че точно Свети Трифон е негов по – късен „ правоприемник “. Въпреки че в житието му не се загатва нищо обвързвано с лозя и вино е реалност, че
празникът на светеца съвсем съответствува
с честването на Дионисиевите празници, по време на които буйните вакханки танцували с дребни сърпове в ръка в чест на виното.
И до момента в който житието на Свети Трифон ни среща с човек, чийто път е изпълнен с доста терзания, то национални предания в някои елементи на страната настояват, че той е бил брат на Богородица.
Легендата гласи, че един ден при започване на февруари, до момента в който Трифон подрязвал лозето, видял Светата Майка с кърмаче в ръце и ѝ се присмял. На Богородица ѝ домъчняло, само че нищо не отвърнала. Само като минавала около къщата му, рекла на Трифоница да бяга да превърже мъжа си, тъй като си е отрязал носа. Жената се затичала и видяла, че Трифон, малко „ понаправил “ глава, подкастря старите израстъци.
Независимо от своя произходв предишното,
Трифон Зарезан е бил обвързван с доста традиции,
някои от които са непокътнати и до през днешния ден. Традицията повелявала стопанката да стане рано заран и да омеси и опече ритуален самун, декориран с лозово листо. Освен питата наложително се приготвяла и кокошка, пълнена с ориз или булгур. Тя поставяла всичко дружно с бъклица с вино в нова вълнена торба и с този товар изпращала мъжа си на лозята. Там стопанинът се прекръствал и с косера отрязвал три пръчки от три корена. От пръчките правел венец и закичвал калпака си, акорените поливал с донесеното вино, светена вода и поръсвал с пепел, непокътната от Бъдни вечер– този обред се назовава „ зарязване “.
След това всички се събирали и избирали „ царя на лозята “, който най–често е най–щедрият и почитан мъж в селото или този, през чието минало царуване лозята са се радвали на
удобно време и изобилие.
Той бил окичван с венец от здравец, чимшир и млади лозови филизи – обред, който още веднъж ни припомня за античния тракийски господ Дионис.
Тогава всички мъже вадели от торбите гозбите, приготвени от техните дами, и правели шумно пиршество. След като приключело то, „ царят “ се качвал на „ каляска “ и всеки се редувал да го тегли до селото, където минавали от двор на двор, ръсели с босилкова китка и благославяли. Домакините ги посрещали с вино в бял казан, като давали първо на „ царя “ да пие и по-късно на придружителите му.
С останалото вино поливали царската глава и изричали благословията: „ Хайде, дано е благодат! Да прелива през праговете! “, а царят отвръщал „ Амин “.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ